Джон Адамс е професор по подводна археология, директор и основател на Центъра за морска археология към Университет Саутхемптън. Той преподава също в университетите в Дърам и Стокхолм. Основният му научен интерес е насочен към развитието на корабостроенето като индикатор за културни иновации и социални промени в европейските общества.

Проф. Адамс има дългогодишен интерес към темата за археологическата етика, теорията и методите на подводните археологически проучвания. Той навлиза в подводната археология в рамките на археологическия проект „Мери Роуз“, където в ролята на заместник-ръководител координира операциите по изваждане и реставрация на останките от потъналия кораб. Проф. Адамс ръководи и участва в редица подводни археологически проучвания, включително бермудския проект „Sea Venture“, проекта „Амстердам“ във Великобритания (с участието на проф. Йежи Гавронски) и проекта „Krave“ в Швеция (с участието на проф. Йохан Рьонби). Освен за Морски археологически проект „Черно море“ към момента Джон Адамс работи по проекти във Великобритания, Балтийско море и Нормандските острови.

Проф. Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) от 2010 г., ръководител на редица новаторски български археологически проекти и член на екипа на ЮНЕСКО, който през 2004 г. изследва моделите на опазване, изследване, социализиране и управление на културното наследство в бившата югославска република Македония.

Проф. Вагалински е класически археолог, експерт по археология на Римската империя с важна роля в международната експертна „Братиславска група“ за включването на Римския лимес в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Той е редактор на серия научни издания и член на комисията за оценка към Министерството на регионалното развитие на България по въпросите на културното наследство.

Христина Ангелова е една от основните фигури в планирането и организацията на морски археологически проект „Черно море“ от 2014 г., водещ морски археолог, координатор и учен от българската страна на проекта.

Христина ни напусна през юли 2016 г. Българският екип поема отговорността за изпълнението на нейното дело, започнато през първата година от проекта, и завършване на целите, които тя постави, а именно за очертаване на възможно най-подробна картина на потъналите ландшафти в българския участък на Черно море. Професионализмът и нейният неуморим ентусиазъм, с които работи по Черноморския археологически проект, винаги ще бъдат помнени.

Христина Ангелова започва работа в Центъра за подводна археология (ЦПА), базиран в гр. Созопол – национален културен институт към Министерство на културата, през 1981 г. Негов директор е от 1993 до 2016 г. От 1987 г. взима пряко участие в организацията и изпълнението на всички подводни археологически проучвания в България. Автор е на редица научни публикации.

Д-р Калин Димитров е завършил археология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1992 година. Същата година започва работа в Центъра за подводна археология в Созопол. През 2007 година под ръководството на проф. Хенриета Тодорова защитава дисертация на тема “Ранната медна металургия по Западния бряг на Черно море – V – началото на ІV хил. пр. Хр.” От 2010 година работи в Националния археологически институт с музей на БАН. Основните научни интереси на Калин Димитров са насочени към най-ранната златна и медна металургия, праисторическия селищен живот по българското морско крайбрежие и  промяната на нивото на морето.

Калин Димитров е участвал е множество в археологически теренни проучвания в България и чужбина. През последните няколко години съвместно с Археологическия музей във Варна работи по подготовката на цялостната публикация на Варненския некропол.

Д-р Джъстин Дикс има над двадесет години опит в морските геофизични проучвания (батиметрични изследвания, странично сониране и поддънна профилография [включително в разработването на първата в света система за триизмерни сеизмични изображения с висока резолюция]) и прилагането на геоложки методи за проучване на археологически обекти (останки от потънали кораби и потънали селища).

С помощта на тези технологии той проучва и широк кръг от инженерни проблеми, свързани с крайбрежната инфраструктура (вятърни генератори; подводни кабели и брегови съоръжения). Към момента е ръководител на Изследователска група по геология и геофизика във Факултета по океанография и науки за земята на Университет Саутхемптън.

Д-р Крум Бъчваров е доцент по подводна археология в департамента по антропология и морски изследвания в Университета на Кънектикът. Основният фокус на научните изследвания на д-р Бъчваров е подводна археология на мореплаването през ХVІІ век, специализирайки в английско и холандско корабостроителство и мореплаване и корабостроене в Черно море.

Д-р Бъчваров има магистърска степен по изкуства и докторска степен от Морската археологическа програма на Тексаския университет A & M. Между 2000 г. и 2003 г. организира и е един от ръководителите на първите пълни археологически разкопки на корабокруширал кораб в южния залив на Китен, България. Д-р Бъчваров е участвал в редица разкопки, включително и на гръцки търговски кораб от V век пр.н.е. около Текстас Бурну, Турция, финикийско корабокрушение в Бахо де ла Кампания, Испания от VІ век пр.н.е., в разкопки на кораба „Уоруик“ на Вирджиния Къмпани на Бермудите от

Д-р Хелън Фар е подводен археолог, специалист в изследването на праисторически потънали селища и ранно мореплаване. Тя защитава докторат в „Кеймбридж“ на тема „Циркулация на обсидиан в Средиземноморието и морски пътешествия през неолита“. Изследването прераства в постдокторантура в същия университет, като ѝ спечелва стипендия от Института за археологически проучвания „МакДоналд“.

През 2009 г. д-р Фар печели стипендията Leverhulme за изучаване на потънали праисторически селища в канала Соулънт и динамичните отношения между хората и променящата се среда при покачването на морското равнище през холоцена. В момента Хелън е интердисциплинарен лектор в отдел „Археология“ на новосъздадения Морски институт в Саутхемптън. Хелън е професионален водолаз, член е на Подводното археологическо общество, делегат е на Великобритания в SPLASHCOS и редактор в международното научно списание „Журнал за подводна археология“.

Д-р Йоаким Холмлунд завършва физика в университета в Гьотеборг и през 2007 г. защитава докторска степен по „Свръхпроводимост при високи температури“ във Факултета по приложна физика към Техническия университет „Чалмърс“. Следдокторската му квалификация по материалознание е пак в „Чалмърс“; същевременно развива интерес и към дълбоководните проучвания на шведската компания ММТ (Marin Mätteknik).

От 2008 г. насам е мениджър „Дълбоководни проучвания“ в ММТ и има ключова роля в иновативното партньорство между ММТ и Морския археологически изследователски институт към Университет Сьодертьорн (МАРИС). Директор на МАРИС е Йохан Рьонби, а Холмлунд е гостуващ научен сътрудник. Като такъв той е бил мениджър „Проекти“ и мениджър „Операции“ в няколко археологически проекта на ММТ и МАРИС, включително и при проучванията на бойните кораби Mars (потънал през 1564 г.), Sword (потънал през 1676 г.), Resande Man (потънал през 1660 г.) и Gribshunden (потънал през 1495 г.) и холандския флейт от ХVІІ век, наречен Ghost Ship.

Йоаким участва и в проекта „Изгубени ландшафти“, изучаващ праисторически събития. В резултат на 30 години опит като водолаз, развива дълбок интерес към морската археология с подчертано техническа ориентировка от средата на 90-те години на ХХ век.
Неговият интерес към морето го довежда до настоящия му пост в ММТ и до разработването на нов инструментариум в подводните археологически проучвания.

Д-р Родриго Пачеко-Руиз е специалист по подводна археология, с научен интерес към развитието на крайбрежните общества и тяхното взаимодействие с променящата се среда и към разработване на нови начини за изследване на подводни археологически обекти.

Има богат и разнообразен опит в областта, участвал е в редица бизнес и научни международни проекти в Средиземно море, Северния Атлантически океан, Балтийско море, Ламанша и Персийския залив, както и в изследването на подводни археологически обекти във вътрешните води на Британските острови и Мексико. Родриго е инструктор в Морското археологическо общество, както и технически водолаз, член на федерацията CMAS (World Underwater Federation).

Д-р Димитрис Сакелариу е специалист по структурна/морска геология и научен ръководител на Института по океанография на Гръцкия център за морски изследвания (ГЦМИ).

Защитава докторат през 1989 г. в Института по геология към Университет „Йоханес Гутенберг“, Майнц, Германия. От 2004 до 2009 г. е ръководител на Департамент „Морска геофизика“ на Института по океанография в ГЦМИ. Между 2009 и 2013 г. е научен координатор на Департамент „Подводни дейности“ (подводни транспортни средства) на Гръцкия център за морски изследвания.

Научните му интереси са насочени към структурната/морска геология, с акцент върху неотектоника и активни разломи, еволюция и секвентна стратиграфия на седиментни басейни, отношението тектоника – седиментация – промени в морското равнище, холоценска геология, подводни свлачища и стабилност на скатове, подводна вулканична дейност, изгаснали и кални вулкани. Участва активно в морски геоархеологически проучвания, особено в търсенето, изследването и картирането на потънали археологически обекти в плитки и дълбоки води и реконструкция на потънали праисторически ландшафти.

Дейвид е писател, режисьор и продуцент с над 25 години опит в документалното и игралното кино във Великобритания и Съединените щати, носител на множество награди. 17 години е работил за Би Би Си като сценарист, продуцент и режисьор в дирекциите „Актуални събития“, „Наука“ и „Изкуства“. Филмите му са печелили и са били номинирани за награди на БАФТА, Grierson и Кралското телевизионно общество.

След като напуска Би Би Си, Дейвид отива в САЩ и създава за PBS получилата множество награди поредица „Бог в Америка“ (God in America), а следващият му филм –„Амишът“ (The Amish) е номиниран за Праймтайм Еми в категория за документален филм с изключителни заслуги.

Дейвид е и сценарист и продуцент на международно признатия игрален филм „Застреляй кучетата“ (Shooting Dogs), с участието на Джон Хърт и Хю Данси, създаден въз основа на личните му преживявания по време на геноцида в Руанда. Той получава номинация БАФТА, наградата на Карл Форман за специални постижения за първи игрален филм. Първата книга на Дейвид Белтън „Когато хълмовете плачат за твоята кръв“ (When The Hills Ask For Your Blood) е публикувана от „Дабълдей“ през 2014 г.

Любовта към света на природата катализира успешната филмова кариера на Анди Байът, която включва 20 години работа за Природонаучното звено на Би Би Си (BBC Natural History Unit – NHU). Специализирайки в подводното царство, Анди ръководи водолазния екип на NHU 12 години и има основен принос за емблематичните филми на Би Би Си  „Дълбокото синьо“ (2003 г. – касовите 34 милиона щатски долара в бокс офиса), „Синята планета“ (2001 г.) и „Планетата Земя“ (2006 г.). Той е и съавтор на книгата на Би Би Си „Синята планета“.

Анди Байът напуска Би Би Си през 2007 г. и потегля със семейството си на ветроходно пътешествие в Карибите и САЩ, за да могат лично да преоткрият дивата природа и да се срещнат с нови култури. От 2009 г. Анди се насочва към 3D игрални и телевизионни документални филми, като става един от режисьорите на три  52-минутни 3D серии на Hurricanes for Arte (2014 г.) в колаборация със „Сейнт Томас Продъкшанс“ (St. Thomas Productions). Поредицата е избрана от френското външно министерство да представлява ангажираността на Франция към проблема с глобалното затопляне и да бъде показвана по света с тази цел. Съвсем наскоро Анди бе и съ-режисьор на игралния 3D филм „Ураган“ (Ouragan) – 2015 г., предназначен да бъде показан на Филмовия фестивал в Кан през 2015 г. и да бъде пуснат по кината през есента същата година. Филмите му са печелили множество международни награди, включително Еми, БАФТА, Wildscreen, Jackson Hole и на филмовия фестивал в Шанхай; както и за номинация за наградата Grierson.